Чирпански гълъб

Това е една от българските породи, които са известни на селекционерите в Европа и се възприемат много добре от тях, особено в Германия.
Чирпанският гълъб е създаден по времето на Османската империя, като и той е от семейството на “герданлиите”. Отличава се с това, че той никога не е с бяла опашка, а винаги с цветна.
Стремежът на селекционерите е: непрекъснат широк бял гердан около врата, без никакви бели перца по тялото, интензивен цвят еднакъв по цялото тяло, дрезгав глас и акробатика във въздуха. При голяма част от птиците това се постига.


Тяло - средно, леко изправено и никога наведено.
Глава - съразмерна на тялото, леко удължена, но добре заоблена. Украсена е със задна качулка, за която изискванията са да бъде симетрична, да е по-нагоре към темето, с добре изразени розетки и малка грива. Челото не е силно изявено.
Очи - перлови при цветните екземпляри и маслинени при белите, с възможно светъл ирис. Не са големи.
Очни пръстени - гладки, бели, нормално големи.
Клюн - средно дълъг, масивен, бял, леко извит. При черните, сините и опушено сините на върха, особено за млади птици се допуска малко тъмно петно.
Врат - сравнително къс и доста дебел. Държи се вертикално. Преливането към гърдите и трупа е плавно, без чупки.
Гръб - широк, стесняващ се към опашката, в една линия с нея.
Крила - широки, дълги и силни. Добре прилепени към тялото и се носят над опашката.
Крака - средно дълги, неоперени, червени, с бели нокти.
Опашка - широка поне колкото гърдите, средно дълга, състояща се от 14-16 добре подредени пера.


Големи грешки: високо, изпъкнало чело, голяма, груба глава, червени очи, различно оцветени очи, перлови очи при белите, маслинени очи при цветните, дълъг и тънък врат, дълъг и тънък клюн, напрегнати крила (гълъбът като че ли се готви да литне), тясна опашка, много широка и дълга опашка, високи крака, облечени крака (оперени), бели махови пера по крилата, много бели пера по тялото освен гердана, разреден или сивеещ цвят по главата или в края на опашката.