Шотландска клепоуха котка

Късокосместата шотландска клепоуха котка е възникнала в резултат на спонтанна мутация в една ферма в Шотландия през 1961 г. фермерът Уилям Рос забелязал сред родените котета едно от тях, което било с подвити уши. В следващите поколения от мутанта се родили още 2 такива котета и станало очевидно, че подвитите уши са доминантен признак, който се предава по наследство. За отбелязване е, че още в старите книги по естествена история са описвани котки с клепнали уши. Така например още през 1796 г. в английското списание "Юнивърсъл мегазин ъф нолидж енд плежър" се съобщава, че в Китай, където климатът е много мек, се срещат котки с клепнали уши. Един век по-късно моряк, завърнал се от Китай с клепоуха котка твърдял, че там има много такива котки, които китайците отглеждали за храна. Но европейските зоолози не намерили следи от този тип до 1938 г, когато внезапно била открита още една котка, чиято характеристика доказвала, че тя представлява рядък мутант, спадащ към белите дългокосмести котки. И едва след появата в Шотландия на новия мутант станало ясно, че това не е за първи път. След Шотландия подобни мутанти се появили в Германия и Белгия и няколко от тях били пренесени в САЩ. Там котките от различни поколения с клепнали уши били кръстосани с британски и американски късокосмести котки и било получено потомство с клепнали уши. Първоначално били развъждани само бели клепоухи котки, а по-късно - и с други разцветки. За първи път породата Скотиш фолд била представена на британско фелиноложко изложение през 1971 г., където една такава клепоуха котка спечелва награда. Все още обаче официално породата не била призната, тъй като съществували противоречия между отделните котешки асоциации относно стандарта. Породата била призната и утвърдена едва през 1974 г. от английските котешки асоциации, докато в САЩ СFА признала и утвърдила стандарта едва през 1978 г. В днешно време породата е призната от всички международни организации, с изключение на FIFе.

Тялото е средно голямо, закръглено и плътно. Главата е голяма, заоблена, с развити челюсти и силно изразено подбрадие. При мъжките бузите са по-силно развити, отколкото при женските. Носът е къс, широк, с лека гърбица в горната част, като стопът е слабо изразен. Ушите са съвсем малки и клепнали напред. Очите са широко поставени, големи, с кръгла форма и много изразителни. Техният цвят трябва да хармонира с окраската на козината. Крайниците са средно дълги и добре замускулени. Лапите са с овална форма. Опашката е средно дълга до дълга, заострена накрая. Космената покривка е къса и плътна. Окраската е доста разнообразна.
Котките от тази порода биват два типа: с клепнали уши (folded ear) и с изправени уши (straight). Екземплярите с изправени уши не се допускат до изложби. Котенцата се раждат с изправени уши и към 3-4 седмица клепват, а някои остават с изправени. На 3 месечна възраст вече може да се определи качеството на котенцето - изложбено, за развъждане или за домашен любимец.

Цветови варианти :
Същите, както при британските късокосмести котки.
SFS a - син
SFS c - лилав
SFS d 22 - червен мраморно таби
SFS ns 23 - черно-сребрист тигрово таби
SFS bs 24 - шоколадов-сребрист петнисто таби
SFS d 21 33 71 - червен кълърпойнт таби с изправени уши

Котките от тази порода проявяват голяма издръжливост по отношение на заболявания. Смята се, че са много по-общителни и гальовни от другите котки.